Те всички ме дърпаха назад към себе си
Със острите си нокти раздираха кожата ми
С егоизма си кълвяха мечтателските ми очи
И заливаха душата ми със сивата си празнота
А как само ме обичаха те. Безмилостно.
Жестоко.
Както хищник дебнещ плячката си
Те играеха си със страха ми в тишината
Оковаваха ме във вериги и убиваха ме
бавно безброй пъти

И всеки път по-смъртно ме желаеха
Впиваха зъби в кожата ми и отхапваха
парченца от сърцето
И парчетата предъвкани, изплюти аз събирах
Претворявах болното сърце за кой ли път


2 comments:

  1. Човеко, побъркваш ме! ... жестоки са ти нещата!

    ReplyDelete
  2. idealno se dopulvat

    ReplyDelete